Потъващата подводница изпуска мазни петна
Александър МАРИНОВ
Запалените по военна история знаят, че през Първата и през Втората международна война подводничарите (особено немските) ползвали една военна ловкост, с цел да заблудят преследващите ги бойни кораби. След първите гърмежи на дълбоководните бомби от подводницата изхвърляли авансово квалифициран пакет с парчета, облекла, машинно масло, дизелово гориво – с цел да сметнат тези от горната страна, че задачата е изумена. След това лягали на надълбоко, спотайвали се и се надявали номерът да мине. И той в действителност от време на време минавал.
Нещо сходно през днешния ден се пробват да вършат от ГЕРБ. При всяко следващо тежко попадение (разкритие за безобразията, вършени от техните управления), някогашните ръководещи изхвърлят във всички направления на общественото пространство фишеци, димки и мазни петна за отклонение на вниманието. За задачата (все още) се употребяват с безрезервната помощ на част от медиите и най-много на националните телевизионни канали. С тяхната усърдна поддръжка и с напъните на обикалящите всички студиа шепа прислужници - политически хамелеони, герберите в действителност са
на път да омажат всичко в близост.
Само едно не регистрират – че на тези мазни номера към този момент малко на брой се хващат. Както споделя националната сентенция, волът рие, на гърба му пада.
Например, в най-гледаното утринно време всички огромни малките екрани прекъсват програмата си, с цел да отразят брифинг на ГЕРБ, на който Д-то и Т-то оревават по какъв начин служебното държавно управление превзема страната. Но мнозина фенове питат – за какво с такава привилегия се употребяват единствено някогашните управници? Защо не виждаме такива екстрени включвания от брифинги на други партии? Да речем, две от малките екрани са частни и вършат това, каквото решат притежателите, които ще заплащат от джоба си за неизбежния репутационен срив. Но третата е социална телевизия, тя се устоя с нашите пари и би трябвало да съблюдава избрани стандарти за обективност. Разбира се, в случай че контролът над нея се реализира от медиен регулатор, а не от слугинатор.
Ако прибавим, че тамагочитата ръсят нелепост след нелепост, става известно, че от цялото това пренатягане резултатът е противоположен – вместо да оказва помощ на ГЕРБ да отвлече публичното внимание от зулумите им, от ден на ден нервира българите. Защото на всеки е ясно, че тази нежна медийна обич е била платена по някакъв метод.
Да вземем различен образец. Избухва абсурдът с непозволените подслушвания и проследявания на съперници на някогашната власт. (Между другото, това, което до момента е известно, е единствено върхът на айсберга. Истинските мащаби са доста по-големи – и във времето, и с оглед кръга от подслушвани.) Към това се добави нечуваното изплъзване в дълготраен неплатен отпуск на началниците на спецслужбите и демонстративния протест от тяхна страна на служебното държавно управление. И когато стана ясно, че тези безобразия няма да им се разминат, бе изстреляно следващото мазно леке. Обяснението, което герберите измъдриха да хвърлят в публичното пространство, бе неизмеримо неуместно даже за техните известни семпли благоприятни условия. Това било възмездие на кремълските сътрудници Радев и Янев за разкритите съветски шпиони.
Подобна недомислица не би сработила
даже във времето, когато Борисов и ГЕРБ се радваха на някакво публично доверие. Днес сходни „ версии ” единствено укрепват всеобщите настройки, че през последното десетилетие са ни управлявали бандити, употребяващи страната за персоналните си ползи. Сондажите на публичното мнение демонстрират изрично: две трети от българите имат вяра, че властта на ГЕРБ е рекетирала предприемачи и е отнемала печеливши предприятия. Почти 60 на 100 са уверени, че нелегално подслушване на политически съперници е имало, единствено към 20 на 100 отхвърлят такава опция.
Да вземем трети, още по-смешен образец. Министърът на стопанската система изнася данни, че Банката за възобновяване и развиване, която сякаш би трябвало да кредитира българския дребен и междинен бизнес, е била превърната в прасенце-касичка на няколко огромни компании, чиито притежатели са се сраснали с някогашната власт. Като похлупак, Надзорният съвет на банката неодобрява своя принципал, като отхвърля да му даде по-конкретна информация за заемите.
И тук, забележете, идва върхът на спешния пиар. Кой знае за какво, в седмичното обзорно предаване на националната телевизия се явява една госпожа, която няма какво да каже, тъй като от дълго време се е трансформирала в пощенска кутия на властта. И хвърля на феновете една мазна сензация – Българска социалистическа партия и новата огромна лява коалиция щели да повдигнат Георги Първанов за президент. Иначе казано, Радев ще види втори мандат през крив макарон.
Но и този фишек изтрая половин ден. Незабавно постъпиха опровержения от Българска социалистическа партия и от самия Първанов. Да се чуди и мае човек,
за какво би трябвало да се лъже по подобен малоумен метод .
Както успешно се показват Илф и Петров в увода към „ Златния телец ”, такива хора би трябвало да бъдат подлагани на наказателно гонене за „ тъпотия с щурм ”. Но у нас е по-добре да бъдат оставяни да приказват – колкото повече, толкоз по-добре. Действа отрезвяващо и мотивиращо на обществото.
Накрая, своя принос към фойерверките даде и изстрадалото и към този момент много нащърбено „ мъдро и благо ” лице на ГЕРБ – софийската кметица. След като стана ясно, че за поредна година половината от децата в столицата ще останат без места в детски градини, възмутените родители се подвигнаха на митинг, а опозицията й изиска оставката, Фандъкова не можа да измисли нищо по-умно от това, да упрекна за неуспеха районните кметове от десницата и Българска социалистическа партия.
Нароченият за основен провинен кмет на регион „ Лозенец “ отговори малко и ясно: въпросната детска градина в кв. „ Кръстова вада ”, поради чието закъснение герберските общинари му желаят оставката, е трябвало да бъде приключена през 2018 година, т.е. една година преди кметът Павлов да стартира мандата си през 2019-та. Цялото закъснение се дължи на неуредици в ръководството на градско и районно равнище, т.е. отговорността е персонално на Фандъкова. Нещо повече, проблемите не са свързани единствено с хроничния дефицит тук-там в детските градини в София, а и с „ обновената ” система за банкет в детските заведения, която съгласно мнозина столичани основава не улеснения, а спомагателни усложнения пред родителите.
Случващото се има ясна политическа логичност .
На ГЕРБ става все по-трудно да дават отговор на лавината от неуместни въпроси за плачевните резултати и злоупотребите при техните ръководства на централно и локално ниво. Това безспорно е сложна обстановка, от която евентуално няма печеливш излаз. Но точно през днешния ден се вижда мащабът на политическата недъгавост на ГЕРБ, които от дълго време са отвикнали да дискутират, да показват причини и когато се постанова, да признават виновността си. Упоени в медийния си комфорт, те даже не са в положение да измислят прилични оправдания, а разчитат на обвинявания към другите и евтини номера за похищение на вниманието.
Вероятно, по този начин ще си идат от политиката – без да проумеят, че за властта би трябвало да се носи отговорност, рано или късно.
Запалените по военна история знаят, че през Първата и през Втората международна война подводничарите (особено немските) ползвали една военна ловкост, с цел да заблудят преследващите ги бойни кораби. След първите гърмежи на дълбоководните бомби от подводницата изхвърляли авансово квалифициран пакет с парчета, облекла, машинно масло, дизелово гориво – с цел да сметнат тези от горната страна, че задачата е изумена. След това лягали на надълбоко, спотайвали се и се надявали номерът да мине. И той в действителност от време на време минавал.
Нещо сходно през днешния ден се пробват да вършат от ГЕРБ. При всяко следващо тежко попадение (разкритие за безобразията, вършени от техните управления), някогашните ръководещи изхвърлят във всички направления на общественото пространство фишеци, димки и мазни петна за отклонение на вниманието. За задачата (все още) се употребяват с безрезервната помощ на част от медиите и най-много на националните телевизионни канали. С тяхната усърдна поддръжка и с напъните на обикалящите всички студиа шепа прислужници - политически хамелеони, герберите в действителност са
на път да омажат всичко в близост.
Само едно не регистрират – че на тези мазни номера към този момент малко на брой се хващат. Както споделя националната сентенция, волът рие, на гърба му пада.
Например, в най-гледаното утринно време всички огромни малките екрани прекъсват програмата си, с цел да отразят брифинг на ГЕРБ, на който Д-то и Т-то оревават по какъв начин служебното държавно управление превзема страната. Но мнозина фенове питат – за какво с такава привилегия се употребяват единствено някогашните управници? Защо не виждаме такива екстрени включвания от брифинги на други партии? Да речем, две от малките екрани са частни и вършат това, каквото решат притежателите, които ще заплащат от джоба си за неизбежния репутационен срив. Но третата е социална телевизия, тя се устоя с нашите пари и би трябвало да съблюдава избрани стандарти за обективност. Разбира се, в случай че контролът над нея се реализира от медиен регулатор, а не от слугинатор.
Ако прибавим, че тамагочитата ръсят нелепост след нелепост, става известно, че от цялото това пренатягане резултатът е противоположен – вместо да оказва помощ на ГЕРБ да отвлече публичното внимание от зулумите им, от ден на ден нервира българите. Защото на всеки е ясно, че тази нежна медийна обич е била платена по някакъв метод.
Да вземем различен образец. Избухва абсурдът с непозволените подслушвания и проследявания на съперници на някогашната власт. (Между другото, това, което до момента е известно, е единствено върхът на айсберга. Истинските мащаби са доста по-големи – и във времето, и с оглед кръга от подслушвани.) Към това се добави нечуваното изплъзване в дълготраен неплатен отпуск на началниците на спецслужбите и демонстративния протест от тяхна страна на служебното държавно управление. И когато стана ясно, че тези безобразия няма да им се разминат, бе изстреляно следващото мазно леке. Обяснението, което герберите измъдриха да хвърлят в публичното пространство, бе неизмеримо неуместно даже за техните известни семпли благоприятни условия. Това било възмездие на кремълските сътрудници Радев и Янев за разкритите съветски шпиони.
Подобна недомислица не би сработила
даже във времето, когато Борисов и ГЕРБ се радваха на някакво публично доверие. Днес сходни „ версии ” единствено укрепват всеобщите настройки, че през последното десетилетие са ни управлявали бандити, употребяващи страната за персоналните си ползи. Сондажите на публичното мнение демонстрират изрично: две трети от българите имат вяра, че властта на ГЕРБ е рекетирала предприемачи и е отнемала печеливши предприятия. Почти 60 на 100 са уверени, че нелегално подслушване на политически съперници е имало, единствено към 20 на 100 отхвърлят такава опция.
Да вземем трети, още по-смешен образец. Министърът на стопанската система изнася данни, че Банката за възобновяване и развиване, която сякаш би трябвало да кредитира българския дребен и междинен бизнес, е била превърната в прасенце-касичка на няколко огромни компании, чиито притежатели са се сраснали с някогашната власт. Като похлупак, Надзорният съвет на банката неодобрява своя принципал, като отхвърля да му даде по-конкретна информация за заемите.
И тук, забележете, идва върхът на спешния пиар. Кой знае за какво, в седмичното обзорно предаване на националната телевизия се явява една госпожа, която няма какво да каже, тъй като от дълго време се е трансформирала в пощенска кутия на властта. И хвърля на феновете една мазна сензация – Българска социалистическа партия и новата огромна лява коалиция щели да повдигнат Георги Първанов за президент. Иначе казано, Радев ще види втори мандат през крив макарон.
Но и този фишек изтрая половин ден. Незабавно постъпиха опровержения от Българска социалистическа партия и от самия Първанов. Да се чуди и мае човек,
за какво би трябвало да се лъже по подобен малоумен метод .
Както успешно се показват Илф и Петров в увода към „ Златния телец ”, такива хора би трябвало да бъдат подлагани на наказателно гонене за „ тъпотия с щурм ”. Но у нас е по-добре да бъдат оставяни да приказват – колкото повече, толкоз по-добре. Действа отрезвяващо и мотивиращо на обществото.
Накрая, своя принос към фойерверките даде и изстрадалото и към този момент много нащърбено „ мъдро и благо ” лице на ГЕРБ – софийската кметица. След като стана ясно, че за поредна година половината от децата в столицата ще останат без места в детски градини, възмутените родители се подвигнаха на митинг, а опозицията й изиска оставката, Фандъкова не можа да измисли нищо по-умно от това, да упрекна за неуспеха районните кметове от десницата и Българска социалистическа партия.
Нароченият за основен провинен кмет на регион „ Лозенец “ отговори малко и ясно: въпросната детска градина в кв. „ Кръстова вада ”, поради чието закъснение герберските общинари му желаят оставката, е трябвало да бъде приключена през 2018 година, т.е. една година преди кметът Павлов да стартира мандата си през 2019-та. Цялото закъснение се дължи на неуредици в ръководството на градско и районно равнище, т.е. отговорността е персонално на Фандъкова. Нещо повече, проблемите не са свързани единствено с хроничния дефицит тук-там в детските градини в София, а и с „ обновената ” система за банкет в детските заведения, която съгласно мнозина столичани основава не улеснения, а спомагателни усложнения пред родителите.
Случващото се има ясна политическа логичност .
На ГЕРБ става все по-трудно да дават отговор на лавината от неуместни въпроси за плачевните резултати и злоупотребите при техните ръководства на централно и локално ниво. Това безспорно е сложна обстановка, от която евентуално няма печеливш излаз. Но точно през днешния ден се вижда мащабът на политическата недъгавост на ГЕРБ, които от дълго време са отвикнали да дискутират, да показват причини и когато се постанова, да признават виновността си. Упоени в медийния си комфорт, те даже не са в положение да измислят прилични оправдания, а разчитат на обвинявания към другите и евтини номера за похищение на вниманието.
Вероятно, по този начин ще си идат от политиката – без да проумеят, че за властта би трябвало да се носи отговорност, рано или късно.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ